РАЗМЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); разменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разменям; разменвам. В случай, че я [пара̀та] намери някое от децата, от които мъчно и неприятно е да им се отнеме, .., разменяват им я с друго. СбНУКШ ч. III, 159. До пладне той има радостта да посреща и изпраща купове гости и да разменява с тях .. учтивости и изжулени фрази за студа, за снега, за вятъра. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. разменявам се, разменя се страд. В него [Народното събрание] стават разисквания и се разменяват уж аргументи; .. хвърлят се думи високи, които звучат някак научно. С. Радев, Худ., 1909, бр. 3, 15. разменявам си, разменя си взаим.

РАЗМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); разменя̀ се св., непрех. Разменям се; разменвам се. Днес копай ти с леката, а че от утре ще се разменяваме с мотиките. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Мъртвеца вдигат четворица, .., а понякога, когато мъртвецът е много тежък, и шест души, които често се разменяват. СбНУКШ ч. III, 142.


Източник: Речник на българския език (онлайн)