РАЗМЀСЕН, -а, -о, мн. -и и (диал.) -сна, -сно, мн. -сни. Прич. мин. страд. от размеся като прил. 1. Който е добре разбъркан и представлява еднородна маса. При приготвянето на извлек се използват ситно нарязани и добре размесени корени от ревен и листа от сена. Δ За да бъдат пържолите крехки, трябва да престоят една нощ в марината от добре размесени кориандър и копър, заляти с чаша бяло вино.
2. Който е с разнороден състав вследствие на смесване; смесен. Оцеляват и части от разнородно по своя произход и много размесено градско население. Ст. Ваклинов, ФСК [еа]. Той [докторът] със своя размесен език и с движения им обясни [на селяните], че е неволно причинил пожара, показа им една клечка кибрит и я хвърли на земята, за по-голяма нагледност. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 20. Влела в нова градина / набрала цвете секакво / накити китки размесни. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 39. // За глъчка, шум — който се състои от множество различни гласове, звуци. Недалеч из полето се издигаше високо над нивята голям облак прах и из тоя прах пристигаше една глуха шумотевица от тежки стъпки, конски тропот и размесена глъчка. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 189. Глъчката растеше заедно с наваляка. Сред размесения шум раздаваха се някои гласове по-ясно. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 138.