РАЗМЀСТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разместя като прил. 1. Който е със сменено местоположение. Още щом влязоха, стана ясно, че са встрани от специално приготвения в тяхна чест маршрут. Тук нямаше разместени мебели. Ю. Стойнов, К (превод) [еа]. Раул чу шум от разместени столове, трясък от паднали предмети, после висок вик. Н. Хаджиниколов, ГДК (превод) [еа].
2. Който е с леко променена позиция, разположение поради изместване, отместване. Покривите им [на сградите в чифлика] с изпочупени и разместени керемиди бяха хлътнали. Й. Йовков, ЧКГ, 221. Измъквам се през храстите. На оградата има две разместени дъски и като се промушиш през тях, излизаш на другата улица. М. Станкова, НСУ, 107. Разместена превръзка.