РАЗМЀСТЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от разместям и от разместям се; разместване. Шум от разместяне на столове и звънтене на чаши неочаквано се подема от всички страни. Д. Калфов, Избр. разк., 320. Вижте остана ли съдилище неразформировано чрез уволнения и разместяне по чисто партизански съображения. Пряп., 1903, бр. 32, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)