РАЗМЀСЯМ, -яш, несв. (остар.); размѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Размесвам; размисам. Да видя ли и нея [Струмка], или не? .. Защо да размесям в светлите си възпоминания един нов скръбен образ, който ще остави там петно? Ив. Вазов, Съч. ХІ, 30. размесям се, размеся се страд.
РАЗМЀСЯМ СЕ несв. (остар.); размѐся се св., непрех. Размесвам се; размисам се. Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара книга .. легендите на богомилската ерес. Домочадието слушаше .. тия странни апокрифически сказания, в които библейските разкази се размесяха с фантастически нелепи измислици. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 92. Из най-напред е малък, той губи се, блуждай. / С тълпата се размеся, с нищожните е равен. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 38.