РАЗМИНА̀ВКА ж. Разг. Разминаване. В него [писмото] за Дора нямало нито дума, но Нели останала с впечатлението, че Японеца не знае, че тя се е прибрала в България след фаталната им разминавка в Белград. Зл. Златанов, ЯП [еа]. Стана разминавка и не успяхме да се срещнем на уреченото място.


Източник: Речник на българския език (онлайн)