РАЗМИНУ̀ВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разминувам.
РАЗМИНУ̀ВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от разминувам се. При разминуването тя [Райка] само фърли към Ненка изпод вежди още един поглед, в който се четеше и дълбока обич, и неизказана сърдечна мъка. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 138-139.