РАЗМИРЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от размирявам и от размирявам се. Неговата [на Проб] строгост и постоянните работи, които той възлагал на легионите .., докарали размиряване между солдатите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 283. Мохамед има да уталожи едно размиряване, опасно за властта му. С. Бобчев, СОИ (превод), 50.