РАЗМОМЀН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от размомя като прил. За мома, девойка — който е загубил девственост, целомъдрие. Не говореше той, а жената .. и заразправя, че едничкият им син се вкелешил да се жени за една размомена. Н. Хайтов, ШГ, 275. Размомена мома.