РАЗМЯ̀ТВАМ1, -аш, несв.; размя̀там1, -аш и (остар., сега поет.) размѐтна2, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. размѐтнат, св., прех. 1. В съчет. със същ. в мн. Мятам1, хвърлям, запращам предмети или хора на различни страни, в разни посоки; разхвърлям. Едуард се блъсна с все сила о масата в трапезарията, яростно я преобърна с две ръце, с хаотични ритници размята изпречилите се на пътя му столове и се хвърли да я [Ким] догонва. Е. Масларова, ДР (превод) [еа]. Върнах се до буса .. През дясната [врата] отворих плъзгащата се странично задна, размятах частите на скелето и извадих навитите си на руло дрехи. Кап., 2007, бр. 33 [еа]. Хвърчат по изкопа колички / размятват бучавата пръст. Ас. Босев, СЦС, 45. Те бягат към ридът / додето втори залп ги сблъска и размята / и смете — и пося там с трупове земята. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 199. ● Обр. Как тоя буен плам си охолно играй / с отхвърлените там рой сенки по стените! / Разметне ги, разсей — и сблъска им главите / отново. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ, 123.
2. Със замах, мятане разстилам, постилам нещо някъде. Ако всред оживен булевард [на Калкута] .. се спука водопроводна тръба, многолюдието мигновено съблича .. дрехи, накисва ги в локвите, пере .. После размятва изпраното върху асфалта. В. Мутафчиева, БС, 178. ● Обр. Зимна вечер губер бял размята, / спи ми, малко зрънце, под земята. Ст. Коларов, ДК [еа]. Те [железните пътища] приличат на огромна паяжина, която е разметната върху пампасите. Б. Шивачев, ПЮА, 111.
3. Остар. и диал. Протягам, опъвам ръце и крака на различни страни; разпростирам. Пръв им се изпречи насреща Запорожец, заспал насред пътя, разметнал ръце и нозе. Н. Бончев, ТБ (превод), 20. Лежи, разметнал ръце и крака. Н. Геров, РБЯ V, 38. размятвам се, размятам се и разметна се страд.
РАЗМЯ̀ТВАМ2, -аш, несв.; размя̀там2, -аш, св. и несв., прех. 1. Обикн. несв. Мятам2, махам1 с нещо, което държа в ръка, на различни страни; размахвам. Домъкне се в съботен ден .. на гробищата, спре се да отстоява на някой гроб .., размята кандилницата. Чудомир, Избр. пр, 191. Стражарите иззеха най-различни неща .. Ометоха като с метла жилищата на бедните партизани. — Така нарежда комендантът — .. буботеше Бричката, като размяташе камшик и посягаше на ония, които протестираха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. Сякаш литнала над пътя, тъй бързо се явила Пеперуда Лада. Най-напред подтичвала самата пеперуда, малко момиче, накичено с бъзе .. И в ръцете си размятало две китки бъзе. Н. Каралиева, 3, 50. Застанал при ъгъла на мегдана, Денко .. размяташе синия пешкир. Ив. Хаджимирчов, ОК, 229-230. Да пременим Лазара, / че хубаво играе / жълти чехли потропва / ръченик размятва. Нар. пес., СбВСт, 73.
2. Обикн. несв. За животно — мятам2, махам1 опашка и др. на различни страни; размахвам. Едрият пепеляв кон с черни нозе и черна грива излезе от тъмните врата на обора, като цвилеше и размяташе дългата си опашка. Й. Йовков, ПК, 219. С най-ласкава усмивка .., с блеснали очи, в тоя момент съдебният следовател напомняше паун, който размята ослепителната си опашка пред сива, скромна тълпа. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 22. В утрен час из прашний полски път / вихрен кон размята буйна грива. Д. Дебелянов, С 1946, 5.
3. Обикн. несв. С бързите си, резки движения предизвиквам силно мятане, развяване на част от дрехата ми на различни страни. Той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари. Й. Йовков, СЛ, 15. Шъта Гана, син сукман размята. А. Разцветников, ОНН, 56. Всяка втора, като я питам какво работи, компаньонка — отговаря. Блудница сиреч! — презрително размяташе ръкава на расото си поп Иван, като лястовица, ще хвръкне. Ст. Вълев, КГБО [еа].
4. Обикн. несв. За вятър, буря и под. — мятам2, нося1 с голяма сила много обикн. леки предмети (листа и др.) на различни страни и така ги разпръсвам, разпилявам. Студен вятър се поде над село, изви над пътя отгоре .. и размята цяла купчина сухи листа срещу колата. П. Тодоров, И І, 111. През нощта като почна .. една виелица: туй шума .. — всичко размята като перушина. Ал. Константинов, Съч., 157. Силният вятър поде разпръснатите по земята изписани листове и ги размята във въздуха.
5. Обикн. несв. За вятър и др. — мятам2, движа, развявам силно нещо (пране, завеса, знаме и др.) на различни страни. Между някои от ремаркетата имаше увесени простори, върху които пустинният вятър размяташе забравено пране. Б. Тодоров, ГО (превод) [еа]. И както се заканвал вятърът, така и задухал — грозно, зловещо .. Духал, духал, вмъквал се под крачолите на човека, размятал палтото му. Р. Ралин, Е [еа]. Асен си представи как пристига с огромен кортеж при Мария, шофьорите надуват клаксоните, отнякъде се появява и оркестър .. с тъпан, акордеон и кларинет, акордеонът се качва пръв по стълбите и диханието му размятва изтривалките. Д. Енев, ГП [еа].
6. Обикн. св. Започвам да мятам2, да махам1 с нещо, което държа в ръка, на различни страни; замятвам1, размахвам. Марин свали островърхия калпак от главата си и го размята: — Ей, хора... овчар ли изпращаме ние... Хайде, влизайте! Н. Нинов, ЕШО, 40. — Пилоти, готови-и… — извика той и размята флага над главата си. После го спусна рязко надолу. Л. Станчев, ТХ (превод) [еа]. Рижият се разсмя злобно, загледа дръзко Стоил и размята бича, който се загърчи като змия в пухкавата плява. М. Смилова, ДСВ, 264.
7. Обикн. св. За вятър и др. — започвам да мятам2, да движа, да развявам силно нещо (пране, завеса, знаме и др.) на различни страни. По стената [вятърът] развя като знаме / и размята високо завесата. А. Далчев, С, 15. Задуха остър вятър и размята прострените на двора дрехи. размятвам се, размятам се страд. Изборните резултати на много места се подредиха според амбициите на най-тъмната част от икономиката. Навремето бухалките се размятаха от хора извън закона, сега с тях е въоръжена местната власт. Кап., 2007, бр. 44 [еа].
РАЗМЯ̀ТВАМ СЕ несв.; размя̀там се св. и несв., непрех. 1. Обикн. несв. За лек предмет (листа и др.) — мятам се, движа се стремително в различни посоки, обикн. носен от силен вятър и под. Обрулени от силния зимен вятър, последните есенни листа дълго се размятаха в простора.
2. Обикн. несв. За пола, рокля и др. — мятам се, развявам се енергично на различни страни, обикн. при бързо, стремително движение. По стръмната улица от Варуша вървеше женица, пребрадена с ръченик, размятаха се дългите ѝ шаячни поли. Ем. Станев, ТЦ, 108. Митьовица остави мотиката, взе една тояга и поведе младите булки. Фустите им се размятаха по стръмното. Ст. Мокрев, ЗИ, 235. Раздрана / вей и размята се шинелата му. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 307. Най-после логотет Макариос се зададе по коридора, следван от двама външни воеводи .. Около дръжките на мечовете им се размятваха златисти пискюли. Й. Вълчев, СКН, 422.
3. Обикн. св. За човек, животно — започвам да се мятам, да движа тялото си, да мърдам с резки движения ту в една, ту в друга посока; замятвам се. Прицелих се зад главата на влечугото и стрелях. Размята се в гърчове влечугото, опръска снега с кръв и потъна в предсмъртната си агония наполовина в снега. Пл, 2001, кн. 7-8 [еа]. След като се свести, пленникът се размята, направи опит да разхлаби въжето, с което беше овързан, но не успя.
4. Обикн. св. За лек обект — започвам да се мятам, да се движа стремително в различни посоки, обикн. носен от силен вятър и под.; замятвам се. Плащът не падна върху жарта .., а се вдигна нагоре, издухан от жаркия дъх на огъня. И се разлюля, и се размята. А. Дончев, СРСК [еа]. Ураганният вятър отвя леката покривка от масата и тя се размята из въздуха.
5. Обикн. св. За пола, рокля и под. — започвам да се мятам, да се развявам енергично на различни страни, обикн. при бързо, стремително движение; замятвам се. Сержантът я поздрави сухо, но когато отмина около двеста разкрача, момата му извика и се затича към него. Широката рокля от черна коприна и широките шалвари се размятаха. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 30.