РАЗНЀЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разнежвам и от разнежвам се. На чувствените увлечения се гледаше с презрение, всяко разнежване се посрещаше с присмех. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 431. Притвори възпалените си клепачи, за да прикрие бликналата влага. Нямаше време за разнежване. М. Смилова, ДСВ, 286. — Друсаха ни десниците с две ръце, силно .. биха ни прегърнали.., но навярно си мислеха, че тия планински орли не търпят разнежвания. В. Андреев, С, 138. Изостреното чувство на предпазливост се разтопи в онова разнежване и умиление, което обхваща човека при завръщането му в родната къща след многогодишно отсъствие. Д. Ангелов, НЖС, 153. Тя изключи касетофона с яд, когато взе да долавя нотки на разнежване у дръзкия .. песнопоец [Висоцки]. Съвр., 1980, кн. 1, 18.