РАЗНЀМАМ, -аш, несв.; разнѐма, -еш, мин. св. разнѐх, прич. мин. страд. разнѐт, св., прех. Остар. и диал. 1. Разтървавам. Баба Сия продължава .. да я върти като метла, пет души войници и един офицерин не могат да изскубнат Деша от ръцете ѝ .. Хеле разнемат ги, извиват ръцете на баба Сия. К. Георгиев, ВБ, 63. Ш в е й ц: — Умри, проклети сине! (убива го [Шпигелберг]). Р а з б о й н и ц и т е : — Убийство!.. Разнемете ги! Н. Бончев, Р (превод), 92.
2. Разделям тесто, което е втасало, на отделни хлябове или го оформям като питка. Вагрила разнемаше хляба и току нетърпеливо поглеждаше свития като обръч отвор на пещта, от който бълваше топла светлина. М. Яворски, ХСП, 266. Преди тестото мама да разнеме, / присяда до нощвите си повити / и казва: .. / — До шупването има още време. М. Недялков, Л, 130. Кога видиш, че тестото е .. станало мягко и жилаво, измеси го еще еднъж и го разнеми на хлябове. Лет., 1872, 254. разнемам се, разнема се страд.
— Друга (остар. и диал.) форма: р а з н ѝ м а м.