РАЗНЍЩЯМ, -яш, несв. (остар.); разнѝщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разнищвам. Няколко първенци туземци я искали за жена, като уверявали, че Одисей е вече умрял. Пенелопа ги моляла да почакат, докато си изтъче платното, но нощно време тя разнищяла туй, което изтъкавала денем. Н. Михайловски, РВИ (превод), 61-62. разнищям се, разнищя се страд.

РАЗНЍЩЯМ СЕ несв. (остар.); разнѝщя се св., непрех. Разнищвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)