РАЗНОБА̀ГРЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разнобагрен; разнобагрие, разноцветност, многобагреност, многоцветност, пъстрота. След дъжда се появи ярка дъга, чиято разнобагреност ни очарова.


Източник: Речник на българския език (онлайн)