РАЗНОГЛА̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко, понякога поет. Разногласен. Удари звънецът. Децата с весела разногласа глъчка се разпръснаха из двора. Т. Харманджиев, КЕД, 19. Навън изглеждаше спокойно. Чуваха се бавни стъпки .., лениви гласове. Чуваше се целият притъпен, разноглас и спокоен шум на всекидневието в една малка крепост. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 466. Свещеникът устрои цяла литургия и на края селяците произнесоха бунтовната клетва в разноглас хор. Д. Талев, И 1980 [еа]. Из гората се чуваше разногласата песен на птиците. Ив. Марчевски, ОТ, 106. Разногласият писък на повалените, смесен с квиченето на съседските кучета, се извиваше в остър, нетърпим шум. Х. Русев, ПС, 208. По пътя бавно стадо преминава / пристъпват тежкорунните овце / и пеят разногласите звънци. Д. Методиев, ШТ, 48.