РАЗНОЕЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За множество, общност, обединение от хора (население, народ, племе и др.) — който се състои от лица, говорещи, общуващи на различни езици, поради етническа нееднородност. Противоп. едноезичен. Сказанията за Дигенис са били широко разпространени сред разноезичното население на Мала Азия и Задкавказието. Й. Бибина, ИТЛ І [еа]. Пред кафенетата бе подляно и пометено. Там се трупаше разноезично множество — турци, гърци, евреи, италианци. Н. Гуновска, СГ, 14. В Илорин [в Нигерия] има много пазари, където гъмжи разноезична тълпа. Л. Мелнишка, Н, 51. Провряхме се пред вехтата порта .., смесихме се с разноезичното човешко гъмжило и спирахме навсякъде, където малкият Дрис ни караше да спрем. Г. Готев, ПШ, 178. Туризъм в Либия вече има — в хотелите трудно се намират места без предварителни резервации, а улиците са пълни с разноезичен народ. Мон., 2006, бр. 2544 [еа]. И слепец би видял, че всеки главорез от тая разноплеменна и разноезична орда би продал и собствения си баща, стига да го уловеше на вража земя. А. Дончев, СВС, 620. Разноезичен екипаж. // За населено място, област — чието население говори, общува на различни езици, поради етническа нееднородност; многоезичен. Противоп. едноезичен. Шумната, разноезична комерческа столица на Македония занемя от ужас пред пламъците на чуждестранния кораб. Д. Талев, И, 465. Отново се връщаме към нашата отправна точка — разноезичния град Солун. Българите никога не са били негови господари. В. Димитрова, ПСП (превод) [еа].
2. Само мн. За хора, народи, племена и под. — които говорят, общуват на различни езици. С новата година дойдоха и дъждовете. Кафенето на Дикран изведнъж стана тясно — много шумно и душно от разноезичните посетители и изпаренията на мокрите им дрехи. А. Христофоров, А, 242. Красиви пейзажи .., тайландски масажи, странна храна, традиционни танци, тълпи от разноезични туристи .., с няколко думи — всичко, което би могло да разнообрази човек. Ег, 2004, бр. 90 [еа]. Комуникативната гъвкавост на българина му е помагала да оцелява като народ сред морето от разноезични народи в тогавашната Османска империя. БЕ, 2007, кн. 1 [еа]. Баварец, шваба и сакс са немци, но тия немци тежко разбират един другиго. А ние видим, че Германия е съставила от тия разноезични племена едно немско цяло. С, 1872, бр. 441, 348.
3. За говор, общуване, разговор и под. — който се извършва на различни езици. Противоп. едноезичен. В морето от мобилни телефони .., делови костюми и разноезична реч българските фирми .. успешно плуваха сред конкуренти и контрагенти на Световния индустриален панаир в Хановер. Кап., 2006, бр. 18 [еа]. От кръчмите [на пристанището] дъхтеше на загоряло, на печена риба, на прокиснала бира. В задушния въздух се носеха разноезични псувни. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. // Който е свързан с говор, общуване, разговори на различни езици. Противоп. едноезичен. Петте португалски кораба едва намират място да хвърлят котва. И сушата изглежда твърде тясна за хорското гъмжило. Араби, яванци, китайци, перси, бенгалци — навред звучи разноезична глъч. Е. Николова-Руж, ПОЗ (превод) [еа]. Не обичам туристите. Но за такъв като мене е твърде удобно да потъне в тия навалици, които се носят насам и натам с разноезични крясъци .., катерят се по гондолите. Б. Райнов, НН 1974 [еа]. Додето червените виночерпци внасяха виното, додето преводачите повтаряха на своя разноезичен шепот всичко, казано досега .., седнал до княза, Павел Хадживранев опря лакти, пое дъх и започна с усилие. Г. Стоев, 3, 136. Курсът формира умения за работа в разноезична среда, в многонационални колективи.
4. Само мн. За надписи, художествени произведения, печатни издания и под. — които са изписани, преведени или издавани на различни езици. Имам навика да се забавлявам, като чета разноезичните надписи по опаковките на кроасани и бисквити. Култ., 2004, бр. 29 [еа]. Едно изречение, публикувано едва през 2000 г. в библиографските бележки към новите разноезични издания на „Нощен пазач на зората“ .., казва: „Забранен за публикуване между 1968 и 1980 година“. ЛВ, 2002, бр. 21 [еа]. В павилионите за вестници в космополитния град се продават какви ли не разноезични списания — на арабски, руски, дори на български.
5. Само мн. Прен. Книж. Който е свързан с различия в схващания, позиции и под., с липса на единство, съгласие; разногласен. Трябва да намерим общ език, макар че народите на Балканите са разноезични — не по език, а като манталитет. Д, 2004, бр. 242 [еа].