РАЗНОРО̀ДНО. Нареч. от разнороден; разнотипно. Противоп. еднородно, еднотипно. Първата група от преследвачите е облечена разнородно, според характера на всеки от героите, само шапките са еднакви — сламени. Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Понятието събитие е разнородно тълкувано. То често се изравнява с отделни действия, друг път се поставя знак за равенство между него и случка, трети път се тълкува като сума от случки. БЕ, 2007, кн. 2 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)