РАЗНО̀СЯ1. Вж. р а з н о с в а м и р а з н о с я м.
РАЗНО̀СЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар и диал. Разнасям; разносвам, разносям, разнисам. Мъжа пекъл хляба, жена му глядела къщата и помагала още и нему, а мъничка Агнеса била отрядена да разноси хляба по домовете. С. Радулов, ГМП (превод), 125. А събота доде ли — току я гледаш, че иде от черкова и разноси пченица. Т. Влайков, Съч. ІІ, 41. Пазете ся .. от това зло [сребролюбието]. Не разносете повече, отколкото е потребно. С. Радулов, НД, 46. Твърде лоши ще бъдем, ако разносим толкова си пари за игра или за опера и балове, когато има толкова сиромаси хора. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 113. В китните дъбрави птичките летят. / .. / Ветрец им приглася в полски равнини, / и далеч разноси техните песни. Г. Софиянец, П, 3. разнося се страд. Науката ся предава и разпростира с разговори и беседи от хора, които нечто знаят, а с писмо ся разноси по книги и вестници. Лет., 1873, 220.
РАЗНО̀СЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Разнасям се; разносвам се, разносям се, разнисам се. Кожата на децата пожлътява. Тая жлътина трае от четири до осем дни и повечето пъти от само себе си ся разноси. Лет., 1871, 126. — Я сръбни и ти .. И сети се той, че наистина зе да му минува, че наистина зе да се разноси това, дето му се беше струпало на сърцето преди малко. Т. Влайков, Съч. ІІ, 131. На улица „Верери“ .. силно се чувствуе дух .. от благовонни коренье, който ся разноси на доволно голямо разстояние. С. Радулов, ГМП, 214.