РАЗНОТЍПНО. Нареч. от разнотипен; разнородно. Различие между родствените животни може да се получи, когато се хранят разнотипно — мъжките с храна, в която зърнените фуражи са над 50 %, а женските — със зелена трева и кореноплодни. ОБиол. Х кл, 69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)