РАЗНОТЍПНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разнотипен; разнородност. Противоп. еднотипност, еднородност. Инструмент за задействане на историографския образец в текстовете, представящи се за история на днешния ден, е разнотипността на заглавия, подзаглавия, уточняващи разширения. Стр, 1999, кн. 2 [еа]. По адрес на „граматичните рими“ .. се подхвърля обвинението, че са бедни, леки, „евтини“. Този смътен, но упорит критерий на римовата стилистика .. отразява само една от важните конструктивни опозиции .. на личнотворческата рима — опозицията .. между парадигматична еднотипност и разнотипност. Н. Георгиев, БНП [еа].