РАЗНОЧЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до разночинци, състои се от разночинци. В Русия той [Л. Каравелов] заварва нагорещена атмосфера на остри социални и политически борби .. Младата разночинска интелигенция се вълнувала от идеите на революционните демократи. Н. Генчев, БВ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)