РАЗНОЧЍНЦИ мн., ед. (рядко) разночѝнец м. Истор. 1. Прослойка от населението на Русия в периода ХVІІІ — ХІХ в., формирана от образовани представители на различни непривилегировани съсловия (дребни търговци, дребно чиновничество, духовници и др.), които са носители на демократични идеи. Иван, който и по-рано беше срещал руси, различаваше .. отделните слоеве: разпознаваше дребните еснафи, разночинците, откупените от крепостно право довчерашни селяни. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 333-334. През втората половина на ХІХ в. се формират две революционни ситуации в Русия .. Техен организиран социален представител са разночинците и народниците. Д. Филипов, СС [еа]. Смята [Шишманов] за особено важно да се докажат връзките на нашите революционери с представителите на радикалната руска обществена мисъл .., да се изследва идеологията на Ботев с оглед на влиянието, което търпи от руските разночинци. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 17. От средите на разночинците се формира новата руска интелигенция през втората половина на ХІХ в.
2. Представител на тази прослойка от руското население. Единствено Инсаров е разночинец. Тургенев остава верен на историята, сочейки го като най-напредничав за времето интелигент. Лит. Х кл, 43. По-навътре [в кръчмата], в малката зала .. бяха средните хора, разночинци на светска служба, писари от средна ръка, майстори .. Тук пиеха мълчешката, не вдигаха врява. Б. Мисирков, Избр. ІІ (превод) [еа].
— От рус. разночинец.