РАЗОБЛА̀ЧАМ1, -аш и -иш, несв.; разоблека̀, -чѐш, мин. св. разобля̀кох, разоблѐче, прич. мин. св. деят. разобля̀къл, -кла, -кло, мн. разоблѐкли, св., прех. Остар. Събличам, разсъбличам. разоблачам се, разоблека се страд. и възвр. Залата .. скоро опустя. Актьорите се разоблачаха зад завесата и приказваха весело с приятелите, които бяха дошли да ги поздравят. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 108. Само в олтаря остаяше литургяшът да се разоблачи от одеждите. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 150.
РАЗОБЛА̀ЧАМ2, -аш, несв.; разобла̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Разобличавам. Нашия повик срещу този род величия .. има само тази смисъл да разоблачи тяхната грандомания, пустословие, кариеризъм. Р, 1926, бр. 203, 2. разоблачам се, разоблача се страд.