РАЗОБЛИЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Разобличаване; изобличаване, изобличение. Само едно безмилостно разобличение на покварата, едно безпощадно бичуване на безчестието и разврата може да помогне! М. Кремен, РЯ, 504-505. — Казал си на Драго мястото на отряда .. Погледнах го — не ми се видя нито стреснат, нито пък изплашен от неочакваното разобличение. П. Вежинов, ЗНН, 163. Широко място в битовите приказки заема проблемът за .. изневярата в семейството. При това обект на разобличение е преди всичко жената. БНТв Х [еа]. — Публичното разобличение може завинаги да го погуби. Възможно е сега да се разкайва за миналите си деяния, да иска да се поправи. Ж. Божилова, ГП (превод) [еа]. Може би слуховете за огромна нелегална конспиративна мрежа бяха верни .. Въпреки безкрайните арести, разобличения и екзекуции никой не може да каже със сигурност дали братството не е само мит. Л. Божилова, ХДОЧ (превод) [еа].
2. Обикн. мн. Информация, сведения, факти и под., обикн. публично оповестени (в статия, книга и др.), които разобличават някого или нещо; изобличение. Вестникът .., който публикува сензационните разобличения, сложи оръжието. Макар че авторът на статията намекваше, че в машинациите били замесени правителствени чиновници, редакцията не посочи имената им. Ив. Бояджиев, КС (превод) [еа]. Васил Стоянов е знаел добре кои са най-опасните му противници и кой го преследва анонимно с разобличения или подигравки в сериозния печат. М. Арнаудов, БКД, 163. Заканите на Каравелова .. произвеждаха голяма сензация и алчущите за скандал чакаха необикновени разобличения. С. Радев, ССБ І, 453. Отстраняването на консерваторите чрез множество скандални разобличения в пресата за корупция, отприщва „гласността“ в съветското общество. Т. Пейков, ЗБР [еа].