РАЗОБЛИЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който разобличава някого или нещо; изобличител. Първият събор станал през 1350 г. и бил насочен против богомилите .. Обвинител и разобличител на еретиците бил монахът Теодосий Търновски. Ист. Х и ХІ кл, 85. Той [политикът] все още се вживява в ролята на разобличител на корупцията и престъпността по всички етажи на властта. Земя, 2008, бр. 203 [еа]. Буковски .. отново влезе в любимата си роля на разобличител на антидемократичната система в Русия. Тема, 2008, бр. 4 [еа]. Лас Касас всеотдайно бранел туземното население от злочинствата на своите съотечественици .. Делото му на пръв разобличител на колониализма приживе намерило широк отзвук в Европа. Р. Стоянов, ПВ (превод) [еа].