РАЗОБО̀РВАМ, -аш, несв.; разобо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Разрушавам, събарям нещо построено; развалям, разобарям. Духовитий им [на картагенците] войвода Ханибал разоборил .. гръцкий град Сагунт, който бил в съюз с римляните, и с това дал белег за война. ВИ, 50. В черквата захода бе разоборен и нечистотиите течеха по двора. Молих се на неколцина да го поправят, обаче те все прехвърляха от един на друг. Н. Петкова, С, 47.
2. Унищожавам, съсипвам нещо; разрушавам, разобарям. Новите народи, които направили всеобщий преврат в Европа, разоборили римското царство и основали нови дръжави. ВИ, 65.
3. Съсипвам, разсипвам някого; разобарям. От оная премежда, коя всички нас тъй разобори, оттогава насам ти не си престанала .. да ме окружаваш с .. твое нежно внимание. С. Радулов, ГМП (превод), 235. Пътя ме разобори, та че и до Виена докле да ида, ще да мина без илач още 3-4 деня. АНГ І, 454. Болен, телесно разоборен, връхлитан от падающата болест — ето какъв излязъл Достоевски подир четири години от тъмницата. С. Бобчев, Н, 1882, кн. 1, 27-28. // Разорявам; съсипвам, разобарям. Не е ли за укор, че той [кръчмарят] да не пести, съсипа са, па и жена си и дъщеря си разобори? Й. Груев, КН 4 (превод), 19. разоборвам се, разоборя се страд. Накрай V век, когато ся разоборило Западното римско царство, у Европа имало следующите дръжави и народи: Вестготска дръжава .., Бургундска и Франкска. ВИ, 68.