РАЗОБОРЍЯ ж. Остар. и диал. Разсипия, съсипия, развала. Десят пъти премята из устата си сладкий залък, за да му ся наслади до ситост .. Такива сладкоусци е имало во .. время, кога владеели луксус и разобория. Й. Груев, КН 5, 20-21. Които живели разпуснато .. и останяли да ги теглят на съд и самите им слуги за длъгове, наверени покрай несвестната им разобория, тие .. никога не са били благородни джентлъмени. Й. Груев, СП (превод), 221.


Източник: Речник на българския език (онлайн)