РАЗОРА̀ВАМ, -аш, несв.; разора̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. С оране подготвям неорана скоро нива или необработвана досега земя (целина) за засяване; изоравам. Наех една градина край Тича. Разорах я, направих лехи. А. Каралийчев, ПГ, 69. Той заповяда на орачите си да навлязат при пролетната оран тук и там — заграби нови няколко селски ниви, разора едно селско пасище. Д. Талев, ПК, 521. — Туй не може, онуй не може — вика, — ами не можем ли отдели едно кьоше от общинската мера, пък да го разорем и посеем със семена. Ц. Церковски, Съч. III, 253. Ратаят станал преди зори, отишел на нивата, разорал я, посял я. Китка 3-4, 25. Отговаря свети Петър: / — Назад, назад, голям братец, / ти не бива в рай да идеш, / че ти е душа греховита. / Ти си бил земледелец, / синури си разорвал. Нар. пес., СбВСтТ, 49.
2. С оране правя бразда; изоравам. Когато стигнаха до нивата, той хвана кравите от ливадата да разоре бразди за копане. Ил. Волен, ДД, 120. Като я [Марга] Марко, Марко съгледа, / .. / та че изпрегна брязка бивола, / та че си впрегна Марга невяста, / та че разора брезна дълбока. Нар. пес., СбВСт, 477.
3. Прен. Обикн. за бомби, оръдия и др. — оставям дълбоки и дълги следи, ивици по някаква повърхност. Големи могили са разорани от гранатите, а по върховете им, дето се извиват черни окопи, трупове се валят. Ив. Вазов, Събр. съч. 1976, VІІ [еа]. Тежки метални греди [от трала] .. разорават дъното и унищожават всичко живо по него. Сега, 1999, бр. 154, 12. разоравам се, разора се страд. В чифлиците не остана педя целина, всичко се разора. Й. Йовков, ЧКГ, 74. Не съм виждала другаде и това чудо: дворът да се разорава с плуг посред зима и да се засява тютюнев разсад. Н. Стефанов, РП, 123.