РАЗОРА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разоравам и от разоравам се. Старият Рашид от Криводол обеща да почне утре разораването на тютюневите ниви. Л. Александрова, ИЕЩ, 273. Обработваемите земи са се получили чрез изкореняването на горите или чрез разораването на поляните в тях. Осн. сел. стоп. VІІІ кл, 18. Кина Койчева и Павлин Димитров обнародват .. изследванията си върху откритите преди години останки от ранновизантийска църква. .. Поради дългогодишните разоравания на културния пласт над рушевината и доста „трудолюбивата намеса“ на иманярите от този твърде ценен архитектурен паметник са оцелели незначителни останки. Археол., 1995, кн. 3, 43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)