РАЗОРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разоря като прил. 1. Който се намира във финансова несъстоятелност, в платежна неспособност. Разрастването на градските центрове се обуславя преди всичко от големия приток на разорени селяни, които масово търсели поминък. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Идваха имотни довчера, но вече разорени люде, които тъпкаха с нозе своята гордост, удряха глави о твърдия под пред Чауша, проклинаха лекомислието си или своята зла съдба. Д. Талев, СК, 43. — Искаш ли да спечелиш пари, много пари? — Не, не искам! — викна разореният търговец. Ст. Дичев, ЗС II, 272.
2. Обикн. за селище, област, страна — който е в пълна разруха, запустение, упадък в резултат на разграбване и обезлюдяване; западнал. Той не знаеше как ще го посрещнат сега по разорените села людете, които бе подтиквал да дигнат ръка срещу голямата турска сила и които бяха останали излъгани във всичките си надежди за освобождение. Д. Талев, И, 619-620. Нийде не се чуваше петел да пее отдалече: ни в градът, ни в разорените околнини не бе остал ни един. Н. Бончев, ТБ (превод), 47.