РАЗОРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който води до разорение (в 1 знач.), до загуба на големи финансови средства. Обърнато е внимание и срещу безразборно налаганите разорителни глоби, особено от местните началства, които „под булото на запазване на морала... вършат неморални дела“. Д. Тюлеков, ОР [еа]. Поръчах му аз да ми намери „Цветя на злото“ и той каза, че въпросът ми ще се уреди скоро. .. Взе ми една сума доста разорителна за бюджета на студент, но по това време аз вече бях започнал да припечелвам, така че се справих някак си. Св. Жеков, КК [еа]. Честите войни със съседите били твърде разорителни за плебеите, които плащали дан и на своя издръжка служели във войската. Н. Михайловски, РВИ (превод), 204. Разорителни разходи.
2. Който причинява разорение (във 2 знач.), опустошение; опустошителен, опропастителен. Както морското вълнувание наследява спокойна тишина, така и след разорителни боеве възсиява желателний и добродетелният мир. Ч, 1870, бр. 2, 46.