РАЗОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Довеждам някого или нещо до финансова несъстоятелност, до платежна неспособност. В банката му казаха, че са в затруднение и дума не може да става за отсрочка, а от никоя друга банка не можа да откопчи макар и малък кредит, за да посрещне утрешната полица. Едва сега Славов се досети, че това е отдавна замислен план да го разорят. Х. Русев, ПЗ, 199-200. Жена ленива и разсипница, жена нечестива може да разори, да посрами и най-достойния мъж. Д. Талев, ПК, 13. Докато се реши мирът между Турция и Гърция и се определят новите граници в Лозана, Западна Тракия е била на военна нога. А това окончателно е разорило останалото там българско население, което е било длъжно да издържа тия войски. А. Разбойников, ОЗТ, 32-33. Безпрестанните войни постоянно разорявали и намалявали богатите класове на римските граждани, от които са съставяли легионите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 238. Потрябвало да стопява и размеся различни руди, .. Нъ големите разноски подир тая работа разорили съдружниците му. Т. Икономов, ЧПГ, 116.

2. Причинявам пълна разруха, запустение, упадък на нещо, обикн. селище, област, държава, като го разграбвам и обезлюдявам; опустошавам, съсипвам, разсипвам, опропастявам. Столицата турчин превзе, разори я. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 113. Бяха се сражавали [славяните] със скити заради конете им, разорявали селища само за разтуха и често за някоя рядка плячка. Ст. Загорчинов, ЛСС, 142. Към края на VIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт, разкриват нейното безсилие и разоряват цялата страна. Б. Пенев, НБВ, 37. Многочислени разноплеменни дружини налегнаха откъм Дунав на Възточната Римска империя и продължаваха да я разоряват. М. Дринов, ППБН, 15. Грабителите, които разориха и опустошиха селото Таш-Авлъ, бяха татарите. Ил. Блъсков, ИС, 33.

3. Остар. Разрушавам, унищожавам, срутвам. Собраха се от окрестните места до 800 души агаряни и дойдоха в монастирът като свирепи зверове с нарочно приуготовленни орудия, за да го разорят от основания. Н. Рилски, ОМР, 39. От ревност християнска [Аларих] събори и разори совершенно прочутият и от 1800 години уважаемият погански храм на богиня Димитра. Г. Кръстевич, ИБ, 156. Бела III, унгарски крал, като заел Ниш, Браничевно и София, заедно със сърбите разорил крепостите в северната част на Византийската държава. СлГ, 1904, кн. 1, 83. разорявам се, разоря се страд.

РАЗОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; разоря̀ се св., непрех. 1. Изпадам във финансова несъстоятелност, в платежна неспособност; банкрутирам, фалирам. Вършачките и всички други машини ще засилят само чифликчиите, а малките земеделци ще се разорят. Й. Йовков, Ж 1945, 152. — В никой случай не трябва да купувате повече легла и да влизате в нови разноски… Вие ще се разорите, мисис Хорн! Д. Димов, ОД, 184. През 90-те години бързо се разоряват дребните стокопроизводители от града и селото, за сметка на което богатствата се концентрират в ръцете на малък брой капиталисти. Лит. ХI кл, 3. С развитието на капитализма средните и дребните селяни били натоварени с най-големите данъчни тежести в българската буржоазна държава. .. Много от тях бързо се разорявали. Ист. VII кл, 107.

2. Остар. Разрушавам се, срутвам се. Такова землетресение историята не помянува да е бивало никога. .. 2000 къщи ся съборили, .., 17 ханища ся разорили, така и три бани и три царски здания. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 11, ч. II, 206.


Източник: Речник на българския език (онлайн)