РАЗОЧАРО̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разочаровам като прил. 1. Който изпитва разочарование. Неговата поезия е меланхолическа и тъжна. В нея диша дълбоката тъга на една разочарована душа. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 123. В Александрия по онова време имаше повече безработни, отколкото във всеки друг пристанищен град. Тия несретници пристигаха от четирите краища на света — разочаровани романтици и обезверени мечтатели, отчаяни авантюристи и крадци. М. Марчевски, ОТ, 12. Изглежда, че болката на разочарования царедворец е била твърде силна и не произлиза само от нараненото му при конфликтите с княза лично самолюбие. Н. Хайтов, П, 105.
2. Който изразява разочарование. Най-сетне домакините посрещнаха високопоставения чиновник от Министерството Врачевски .. и доктора Галева, с напреднала възраст обществен деятел, със строго разочаровано лице. Ив. Вазов, Съч. ХII, 36. — Другарко, другарко. В ревизия е! — долетяха до мене разочаровани гласове. Ст. Стратиев, ПП, 24.