РАЗОЧАРО̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от разочаровам и от разочаровам се. — Избягвам разговори с писатели, защото са губене на време, а и таят опасност поради разочароване от човека повече да не посегнеш към книгите му. Д, 2007, бр. 32 [еа].
