РАЗОЧАРОВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Чувство на неудовлетвореност и огорчение поради това, че някакви желания, очаквания или виждания по отношение на някого или нещо не са се сбъднали или са се оказали неоправдани, нереални. — Много жени, инак хубави, отблизо губят; открива се някой недостатък, макар малък, макар грижливо прикриван. И разочарованието иде много бързо. Й. Йовков, ЧК, 249. Лазар беше умен, силен и тя [майката] повярва, че като му даде по-голяма свобода, той няма да я изостави, няма да погази думата ѝ, да ѝ се противи. И тъкмо от него сега идваха най-големите ѝ разочарования. Особено откакто се ожени. Д. Талев, ПК, 327. — Аз нали ти казах, Мито, че докато самоковци имат тая гора, все техният глас ще се чува — каза тате, като се мъчеше да прикрие разочарованието си. Г. Белев, ПЕМ, 117. Когато пристигнах, почувствувах някакво разочарование. Морето беше неприветливо — то имаше цвета на разорана угар. Сп. Кралевски, ВО, 21. От стечението на такивато обстоятелства, т. е. лъжи, голи обещания, непостоянство и пр., които срещахме на сяка стъпка, куражът и пламенните въодушевления започнаха да изчезват и у нас; а на тяхно място се появиха униние, разочарование и малодушие. З. Стоянов, ЗБВ I, 209. Изпитвам силно разочарование.
2. Нещо, което буди такова чувство. Това бедно и парцаливо село, поставено на входа на Рилската планина, е едно истинско разочарование. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6. Новата книга на този автор е пълно разочарование.