РАЗОЧАРО̀ВАНО нареч. С разочарование. — Моят съвет е да не скиташ повече из Испания. — Защо? — попита тя разочаровано. Д. Димов, ОД, 161. — Това е вашата стая — каза буля Райковица и отвори вратата. .. — Но под нас е кръчмата, нали? Не е ли шумно? — разочаровано запита гостенката, готова да се разсърди. Х. Русев, ПС, 69. — Ти нямаш никакъв вкус към приключения — заяви разочаровано тя. П. Вежинов, НБК, 109. — Пък аз те мислех вече за наш — казах аз колкото се може по-разочаровано, защото добре познавах чувствителната душа на приятеля си. К. Георгиев, ВБ, 7.