РАЗПА̀ЛКА ж. 1. Обикн. мн. Тънки и сухи съчки, трески, клончета и под., които се използват за разпалване на огън, обикн. в печка, пещ, огнище; подпалки, запалки. Лидия се приближи до мраморната камина, където някой предвидливо беше приготвил съчки и разпалки от изсъхнала кора на дърво. Ем. Михайлова, СЯ (превод) [еа]. Той прецени, че струпаше ли там вършина и разпалки, за кратко време може да превърне дървото в исполинска факла, забележима от доста левги околовръст. М. Георгиева, ПЧП (превод) [еа]. Освен натрупаните цепеници докторът събра от плевнята малко трески и за разпалки взе грамадната изкорубена борова кора, огъната като кончов и паднала на цяло парче от дънера. С. Бранц, ДЖ (превод) [еа].
2. Само ед. Обикн. с предл. з а. Разпалване на огън; подпалка. Станка отиде на хармана, за да вземе царевични чокани за разпалка. Г. Караславов, ОХ, 68. — И няма защо да дребнѝ дървата, че изгарят по-бързо, скоро без клечка ще останем… Стига, щом има малко трески за разпалка. Д. Бозаков, ДС, 63-64. Завий с пепел жарава за утре, / за разпалка по малко да тлей. Н. Марангозов, НПС, 62.