РАЗПАРЦАЛЍВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпарцаливя като прил. Разг. Разпарцалосан. Една жена позна своя разпарцаливен юрган, поотупа го от праха, прибра към себе си провисналите му краища и като проклинаше, тръгна да си върви. П. Славински, МСК, 32. Разпарцаливени чадъри.