РАЗПАРЦАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разпарцаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Разпарцалосвам, разпарцаливям. Той винаги стреля пръв, зашеметява гада със заешки сачми, пък аз с бренекето тряс, го разпарцалявам. Ама тоя път — ядец. Ни Амуджата го зашемети, ни аз го разпарцалих. От полираната повърхност, види се, рикошираха сачмите. П. Караколева, СЧК [еа]. Моят дядо тогава дезентирал като ей тоя войник. Но го хванали във Водняни и така му нашарили задника, че го разпарцалили. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа]. Захълцал покъртително вълкът: / „Ако ме срещнат денем я ноще те [вълците] / на мръвчици ще ме разпарцалят!“ Хр. Радевски, Б, 14. разпарцалявам се, разпарцаля се страд.
РАЗПАРЦАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; разпарцаля̀ се св., непрех. Разг. Разпарцалосвам се, разпарцаливям се. Обичаше бебето си [куклата], което се бе разпарцалило от прегръдките ѝ през тези дълги години. То бе единственото нещо, което правеше животът ѝ тук поносим. Дори и кошмарите, които я мъчеха всяка нощ, дори и тях успяваше да надмогне, стига малкото парче пластмаса да беше с нея. ЛВ, 2008, бр. 6 [еа].