РАЗПАРЧО̀СВАМ, -аш, несв.; разпарчо̀сам, -аш, св., прех. Разг. Разпарчетосвам. Усети се, че е впила нокти в хлъзгавата дамаска на креслото и се готви да я раздере като котка, която си остри ноктите... Ах, с какво удоволствие би слушала съскането на разкъсвания плат, .. И как би разпарчосала и стъпкала останките на тази дизайнерска мебел. Н. Данева, ТР [еа]. Преди години тя е била най-голямата нива в целия кър. Но братя, братовчеди и зетьове я бяха разпарчосали и сега от нея беше останало само едно име — името на цялата местност зад хълма. Г. Караславов, Избр. съч. I, 296. разпарчосвам се, разпарчосам се страд.
РАЗПАРЧО̀СВАМ СЕ несв.; разпарчо̀сам се св., непрех. Разг. Разпарчетосвам се.