РАЗПЀНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпеня като прил. 1. Който е покрит с пяна или е в пяна; запенен. Пред водопада, над разпенените води на р. Ниагара, е построен друг грамаден двуетажен мост. Л. Мелнишки, К, 22. Боса, на пръсти влезе Бойка и сложи котела с черното разпенено вино пред двамата мъже. А. Каралийчев, ЛС, 18. Ванко се огледа и видя пред самото си лице разпенена конска муцуна и усети влажната топлина, която го облъхна. М. Грубешлиева, ПИУ, 251. Наизправиле са сред двора ония ми ти дърти грозни цигане, .., и като зяпнале да отвориле разпенените си уста, заревали, запели. Ил. Блъсков, ПБ I, 50. Разпенен водовъртеж. Разпенена шир. Разпенени вълни.
2. Прен. Разг. Който е силно разгневен и вика, кара се, ругае сърдито; разпенявен. Двамата разпенени противници крещяха и едва не се сбиха.
3. Прен. Разг. Който говори, вика силно, с голямо въодушевление, ентусиазъм, екзалтация. Избираха президиум, избираха почетен президиум. .. Слушаха приветствия. Приемаха подаръци. Разпенените оратори опустошаваха гарафа след гарафа. В. Райчев, Ф (превод) [еа]. Сега тя съзна изведнъж, че баща ѝ, полицаите, всички чиновници, всички разпенени студенти от корпорациите със смешни хунски имена, .. бяха такива нищожни и глупави човечета. Д. Димов, Т, 186.