РАЗПЀНЕНО нареч. 1. Много гневно, сърдито, яростно. Майка ѝ побесняваше от яд срещу Елка и разпенено я обсипваше с клетви и укори. Елин Пелин, Съч. III, 24. Кучето се изправяше на задните си крака, дърпаше яростно синджира и лаеше разпенено, готово да се хвърли на шията ми. К. Калчев, ПИЖ, 53.
2. С плам, въодушевление, екзалтация. — Защо е прикрила? — Защо не се е отрекла от него? Рошлю се караше с тях разпенено: — Кой може да избира баща си? Бл. Димитрова, ПКС, 444.