РАЗПЀРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпервам и от разпервам се. Жак даде на четиримата диваци по един нож и по една малка секира. Със странни, .. едносрични думи той ги инструктира. С поклони и разперване на ръце диваците дадоха знаци, че всичко разбират. Д. Цончев, П, 54. През брачния период мъжката сива врана с поклони и разперване на крилата ухажва женската. Ст. Дончев, ПНД, 50. Корабът бе готов за отплаване. Хората работеха по разперването на платната и вдигането на котвата. Ив. Йорданов и др., АМБО (превод) [еа]. Отвън на корпуса си [спътникът] има закрепени шест крила със слънчеви батерии върху тях, които след разперването им с корпуса на спътника образуват тяло, подобно на шестлъчева звезда. РТЕ, 1970, бр. 8, 226.