РАЗПЕРУШЍНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разперушиня като прил. За птица — който е с оскубана, проскубана перушина. Старият разперушинен гъсок с клинкане дотича, упорито задърпа полата ѝ с поръбения си клюн. А. Гуляшки, МТС, 175. Тя беше като разперушинена квачка, прекарала дълго време на мътилото. Т. Xарманджиев, КВ, 622.