РАЗПЀРЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); разпѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разпервам. — Братко, — разперяше ръце циганинът и се навеждаше да целуне кучето. А. Каралийчев, МИ, 46. Сред мегданя разперя клони столетник дъб. П. Тодоров, Събр. пр II, 39. Аз, малко птиченце, разперям си крилата / и хвъркам надалеч от бурите, теглата. Ив. Вазов, ИГП (превод), 132. Мачтата бързо те вдигат, бели си платна разперят. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 20. разперям се, разперя се страд.
РАЗПЀРЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); разпѐря се св., прех. Разпервам се. Ръжта .. отдавна вече класеше, овесът се наливаше, просто се разперяше, а неговото [на мужика] жито едва захващаше да вретенясва, класът още не беше се оформил. Д. Подвързачов, МД (превод) [еа]. Излезли сега нови моди малакови, подобни на българските гайди, като ги надуваш, хем са разперят, хем свирят. П. Р. Славейков, СКНГ, 35.