РАЗПЀТ и РАЗПЀТИ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпъна като прил. Остар. Разпънат, разпнат. Като са приближавах към това дърво, аз с голям ужас видях на него разпет негър, който беше возпитан у мисионерете. Знан., 1875, бр. 14, 213. Моли той разпети Бога / за народ, за вяра свята… Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 107.
◊ Разпети петък. Църк. Петъкът през Страстната седмица, преди Великден, когато бил разпънат Исус Христос; Велики петък. Колкото и да бяхме откъснати от света и усамотени, все пак и в нашия затънтен край можеше да се познае, че утре е Великден. Още вчера, Разпетия петък, ние гледахме гръцките часови да се разхождат пред постовете си .., но да държат сега пушките си надолу с дулата. Й. Йовков, Разк. II, 55. За трети път почукваш и аз се чудя кой си. / Тук никой не минава, тук вее смърт и мраз, / Исус невидим само цветя понявга носи, / а на Разпети петък се моли той за нас! Т. Траянов, П, 60.
> Омърсявам се / омърся се на разпети петък. Диал. Свършвам някаква работа преждевременно, когато не трябва.