РАЗПИЛЀЙПРАХ, мн. няма, м. Диал. Развейпрах. Нейният мъж е гурбетчия, разпилейпрах, лош: губи се по света през години, без да се обади. А. Страшимиров, ЕД, 15. Ала нека му викат разпилейпрах, нека цяло село против него да стои, те ще го познаят! Той за Стояна живота си ще заложи, че нея няма да остави да сети неволя. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа].