РАЗПИЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разпищя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разпищя̀л, -а, -о, мн. разпищѐли, св., прех. Ставам причина някой да започне силно да пищи. Орлите се спуснали върху момъка да го утрепят, задето разпищял орлетата. Нар. прик., Христом. КМ II, 173.
РАЗПИЩЯ̀ВАМ СЕ несв.; разпищя̀ се св., непрех. 1. Започвам да пищя, да викам силно; разписквам се. Екна пушечна и картечна стрелба, после изведнъж се разнесе висок женски плач, деца се разпищяха. Д. Ангелов, ЖС, 281-282. Малко пламъче просветна — гръм, нещо прониза рамото на чорбаджията. — Убиха ме! — разпищя се той и побягна назад. Ст. Дичев, ЗС II, 622. — Какво си се разпищяла, мари? — викна ѝ той. — Какви са тез клетви? Какво искаш от него, дете ти е! Набий го, не го кълни. Й. Йовков, ПК, 196. Арман скача върху спирачките. Колелата блокират с остро скърцане. Жена му се удря в предното стъкло и се разпищява. Б. Райкова, АОМ (превод) [еа]. Разпищели са сичките гяволи и избягали. Нар. прик., СбНУ III, 172.
2. Започвам да издавам остри, пронизителни звуци, наподобяващи писък. Зад ъгъла се разпищява алармата на колата. Н. Данева, ТР [еа].
3. Прен. Разг. Започвам да изразявам открито силно недоволство, несъгласие, да протестирам силно срещу нещо или някого; разписквам се. — Ако ни спипат, че сме проникнали в саудитското въздушно пространство… ще се разпищят за нарушаването на някой международен закон. В. Божилов, С (превод) [еа].