РАЗПЛА̀КВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разплаквам1 и от разплаквам се; разреваване. Значително място в сватбената обредност заемат действията с оплодително значение — пръскане на семена, ръсене с вода, разплакване на малко дете от невястата. Н. Колев, БЕ, 228-229. Те [студентките] я [хазяйката] засипали с молби, извинения, думи и обещания, с разплаквания и хлипове, чувствали се толкова виновни, било им толкова неудобно, че не смеели да повдигнат въпроса. Т. Димова, М [еа].
РАЗПЛА̀КВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разплаквам2 и от разплаквам се.