РАЗПЛО̀Д м. 1. Разплождане, развъждане. След сполучливо направения отбор трябва да се извърши и добър подбор на животните, отбрани за разплод. Подборът е най-важният момент в развъждането на животните. Осн. сел. стоп. VIII кл, 126. Още от на-древни времена хората са се грижели да запазят за разплод индивиди с най-добри качества. ОБиол. Х кл, 109. В съседство с кравефермата се разполага свиневъдната ферма за разплод. М. Мичев и др., 3, 61. Свинете избиха до една. А колкото животинка е останала, селяните я пазят за разплод. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 112.
2. Събир. Приплод, получен в резултат на разплождане. — Хилядо глави са овцете във фермата, башка разплода и кочовете. Пл, 2011, кн. 1 [еа]. Двадесет и осем глави от разплода преди десетина дни били изпотръшкани пред кошарите и карантиите им се проточили по пътеката до долния край на тополите. .. Не знаеха дали са чакали, или вълци. Ок, 2008 [еа]. Тези надменни честолюбци ми са омразни като жабешки разплод! В. Петров, Събр. съч. IV (превод) [еа].